Харесвах всичко в нея:
очите,
косите,
усмивката,
характера,
ала най-вече краката й.
Бяха красиви,
дълги,
изваяни.
Мамка му.
Уж
на лъжата
краката
били къси...

Имам нужда от жена.
Ще я повикам,
ще дойде бързо,
ще я погледна в очите,
ще я притисна силно до себе си,
ще докосна косата й ,
ще я обгърна в ръцете си,
ще целуна силно и страстно
устните й,
врата й,
гърдите й.
Ще я направя моя
за час-два
и после ще си тръгне
и никога няма да се върне
и аз никога вече няма да я допусна
в мислите ми,
в дома ми,
в живота ми.
Всички тези жени
са мои..
освен една единствена.
От нея имам повече нужда от колкото всички жени взети заедно.


 

Тя беше ураган.
Оставяше щети
за стотици милиони
сълзи.
Ох, имам твърде голям резерв -
нека да дойде
отново,
чакам я с нетърпение.

Изчезваше, 
криеше се, 
бягаше 
и всичко това 
за части 
от секундата. 
Тръгваше си 
и липсваше 
прекалено дълго време, 
а после се връщаше. 
Не винаги,
но понякога.
След себе си 
оставяше само 
парфюм 
и спомен, 
че някога е била моя.